1 януари – Св. Василий Велики – пример за милосърдна дейност
В първия ден от новата година Православната църква отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики. Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден от раждането му, с което Йосиф и Мария затвърждават вековния договор с Бог. С празника завършва празничният цикъл на Рождество.
1 януари е и денят на Свети Василий Велики, епископ на град Кесария в провинция Кападокия. Той бил християнски мислител, философ и писател и един от тримата православни учители, изявен противник на арианската ерес. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев”, което Йоан Екзарх превежда на български език през Златния век на българската писменост. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Св. Василий принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.
6 януари – Свето Богоявление (Йордановден)
На Свето Богоявление се отбелязва денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Денят носи името Богоявление, защото след тайнството на кръщенето хората видели с очите си християнското триединство на Отец (глас), Дух (гълъб, кацнал на рамото на Христос) и Син (земен човек). Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа. Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа. На Йордановден в църквите се извършва служба. От храма тръгва тържествено шествие, което отива до река или езеро, където водата се освещава. В домовете се внася светена вода и се ръси за здраве.
7 януари – Св. Йоан Кръстител
Българската православна църква почита на 7 януари паметта на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Св. Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея.
Св. Йоан увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога.
Като символ на пречистване, Йоан кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.
17 януари – Св. Антоний Велики
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители, които в наследство му оставили богатство и заръката да се грижи за малката си сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”, Св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот. След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир и станал отец на множество монаси. Като побеждавал природата си, Св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога. Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.
18 януари – Св. Атанасий
Веднъж архиепископът на Александрия Св. Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване” и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности. По време на Първия вселенски събор Св. Атанасий се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете „Против езичниците”, „Против арианите”, „За въплъщението на словото”, „За Светата троица и за Светия дух”, „Житие за св. Антоний Велики”, прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Успението на Св. Атанасий Православната църква чества на 2 май. На 18 януари той се почита заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
20 януари – Св. Евтимий, Патриарх Търновски
На 20 януари почитаме паметта на Св. Евтимий, патриарх Търновски – един от най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство.
Св. Евтимий е роден около 1320-1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира. Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон. Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира “Света Троица” край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език. Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Св. Евтимий Велики, чиито последен завет е: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се узнава чрез любов и смирение. Внимавайте, пазете в чистота вашите тела и души! Пазете устава на светата Църква! Помагайте на страдащите! Ако падне в изкушение някой от братята, наставлявайте го, подкрепяйте го! Вратите на манастира да бъдат отворени за бедни и странници! Всичко, що имате, делете с тях, и Господ няма да ви остави със Своята милост!”