1 февруари – Свети Трифон
Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса. Римският император Гордиан не бил християнин, но не преследвал последователите на Исус и Бог му сторил милост за това. Той имал умна и хубава дъщеря н име Гордиана. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: “Никой не може да ме излекува, освен Трифон.” Императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат. Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим и тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест. Императорският дом се изпълнил с радост, а благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие, но не се възползвал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва, а когато тя дошла, той се предал. Трифон бил бит и измъчван, а преди да отсекат главата му, застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление – да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал.
2 февруари – Сретение Господне
На четиридесетия дни след рождението си Исус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. В храма отишъл и праведният старец Симеон, който очаквал да види Христа. На Мария той казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Исус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
6 февруари – Свети Фотий
Православната църква почита Св. Фотий, който е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си. Той бил Цариградски патриарх, борил се против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика, той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар покръстител Борис І.
14 февруари – Успение на Св. Кирил Славянобългарски
На 14 февруари православната църква чества успението на св. Константин-Кирил Философ. Според известното му кратко житие, той произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на православната църква на езика на солунските българи.
На двамата братя се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. Там Константин тежко заболял, бил подстриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски”.
14 февруари – Голяма Задушница
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помен в чест на душите на починалите. На следващия ден – Месни заговезни – се припомнят картини от деня на Страшния съд, а от следващия ден започват постите, предхождащи най-големия християнски празник Възкресение Христово.
За помена се приготвят варено подсладено жито, хляб и вино, а по-съвременните традиции включват и дребни сладки и соленки.
15 февруари – Месни заговезни
Месни Заговезни (Неделя месопустна) е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден, а преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост. Както при другите Задушници, се ходи на гроба на нашите близки, прекадява се, прелива се с вино, пали се свещ. Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, могат да се ядат млечни продукти и яйца.
22 февруари – Неделя Сиропусна (Сирни Заговезни)
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Той е подвижен и се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост. На Сирни Заговезни се иска и се дава прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат “Прощавай, мале, тате…” , а те отговарят “Просто да ти е! Господ да прощава”. В християнския смисъл, да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита, печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който продължава седем седмици.
23 февруари – Начало на Великия пост
Великият пост е установен, за да могат в това време вярващите да се покаят и очистят душите и телата си и така да се подготвят за посрещане на най-големия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост не се разрешава месо, което се спира на Месни Заговезни. Спира се и всякаква храна от животински произход, а млякото и млечните изделия – на Сирни Заговезни. Риба е разрешава два пъти през целия пост – на Благовещение (винаги на 25 март, но само ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница). Морските дарове и охлювите се считат за постни.
Строг пост се пази сряда и петък, ако не се пада Благовещение и Цветница тогава. Строг пост се пази и през Страстната седмица, а на Разпети Петък се минава само на хляб и вода.
По християнска традиция Великите пости започват с опрощение, изповед и причастие, което се взима от свещеник. Постите нямат същата сила, ако не са чисти мислите ни, добри делата ни и праведни думите ни.
28 февруари – Тодорова събота
Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като Конски Великден, защото се празнува най-вече за здравето на конете. В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител, като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от обичаите. Трапезата е постна, тъй като денят попада във Великия пост.