1 септември – Св. Симеон Стълпник. Начало на Църковната Нова година
На 1 септември Българската православна църква отбелязва Симеоновден. Празникът е в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Днес е и християнската Нова година.
Симеон Стълпник се родил през 357 година. Като станал на 18 години, постъпил в манастир, но все му се струвало, че малко се труди за Христа. Един ден оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. По-късно си изградил място за молитва – тясна килия върху стълб от камъни. Там приемал дошлите за съвет хора. Свети Симеон прекарал на стълба няколко десетки години и блажено починал на 103-годишна възраст през 460 г.
8 септември – Рождество на Пресвета Богородица
На 8 септември се чества Въведение на Пресвета Богородица, наричан още малка Богородица. Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. На днешния ден майката на Иисус Христос е родена и три години по-късно е въведена в Храма.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци”. Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, защото нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия. На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб. „Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня…”, молела се Света Ана. Тогава ангел Господен застанал пред нея и й казал: „Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария”, рекъл ангелът.
На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това, на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.
14 септември – Въздвижение на Св. Кръст Господен
Православните християни почитат празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, известен като Кръстовден. Той е един от Дванадесетте велики празника. След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.
Българската православна църква извършва поклонение пред кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
17 септември – Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
На 17 септември Православната църква почита светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. На днешния ден се отдава почит и на добродетелите, които те олицетворяват в живота на християните – мъдростта, вярата, надеждата, любовта. Според преданието, през втората половина на ІI в. в Рим живяла благочестивата християнка София. Трите й дъщери носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Благочестивата жена ги възпитавала в любов към Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята християнска вяра и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан, който заповядал да му ги доведат. Когато те дошли, всички присъстващи се изумили от спокойствието им. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Трите момичета били умъртвени от изтезанията, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умряла и майка им, която също била погребана при тях. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.