Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

5 ноември – Архангелова Задушница

Това е последната за годината Задушница и тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. В храмовете се прави обща панихида за починалите и се отправят молитви за душите им. Подобно на другите дни за помен на отишлите си близки гробът се прекадява с тамян, пали се свещ, украсява се с цветя, а на близките се раздава храна за помен. 

Сред ритуалите на Задушница е и преливането на гроба с вино. След почистването му, най-възрастната жена прелива гроба, като започва от мястото, където е главата на покойника и прави трига кръга по края на гроба. 

8 ноември – Събор на св. архангел Михаил

На 8 ноември, по стар български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден).

В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.

Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.

Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.

Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца – покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле.

Жените приготвят обреден хляб “рангелово блюдо” (рангелов хляб), “боговица” (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

На 8 ноември храмов празник има църквата в Православен гробищен парк „Св. Архангел Михаил”, наречена на първия сред пазителите на човешките души. 

14 ноември – Св. Апостол Филип / Коледни Заговезни

Коледни заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости – 14 ноември. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи – т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти.

На 14 ноември църквата почита един от дванеадесетте свети апостоли – Филип. Според библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат разпнати на кръст. Разпнали на кръст апостол Филип с главата надолу, а Св. Вaртомолей разпнали до стените на храм. Земята се разстресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците, а тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях. Св. Филип обаче вече бил предал Богу дух. 

На следващия ден, 15 ноември, започва Коледният или Рожденственски пост, който продължава до 24 декември включително. 

21 ноември – Въведение Богородично

Въведение на Пресвета Богородица в храма е един от най-големите християнски празници, почитан и от православни, и от католици. Отбелязва се на 21 ноември и на него се почитат благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм и така изпълняват обета си да я посветят на Бог. С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата.

24 ноември – Св. Екатерина

На 24 ноември празнуваме Света Екатерина. Според житието й, тя била изключително красива девойка, живееща в град Александрия. Освен красива, Екатерина била и много умна, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката й, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание. Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка й я завела при него, за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието за Бог. Една нощ в съня й се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала “небесна – чиста и свята, годеница на Христос”. Ревностно не пропускала да порицае езичниците. Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя: “Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!…” За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят й предложил половината си богатство, ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра – за което жестокият цар отсякъл главата на съпругата си. Безсилен пред упоритостта на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал да бъде убита.

25 ноември – Св. Климент Охридски

Св. Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Св. Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език.

26 ноември – Св. Стелиан Детепазител

На 26 ноември Православната църква чества Свети Стелиан Пафлагонийски – Детепазител. Той е покровител, пазител и лечител на децата и е техен застъпник пред Бога. Св. Стелиан живял в областта Пафлагония (Мала Азия) в края на IV и началото на V век. Още в младостта си душата му била чиста и той се опазил от всички страсти на земния път. Не се отклонявал от вярата и давал пример за добродетелност и целомъдрие. Когато наследил баща си, той дарил цялото си наследство на бедни християни и се замонашил. В манастира Св. Стелиан станал още по-добродетелен слуга на Бога. Постът му бил много строг, службите му – продължителни и отдадени. Но не бил и от това доволен – от аскет станал отшелник и заживял в пустинята, в една пещера. Особена милост питаел към децата и словата на Матей: “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3) станали негова мисия. Заради любовта си към децата, Бог го надарил с дарба да лекува. От близо и далеч прииждали майки с болни, сакати деца. Той им давал мир и здраве, , благославял ги и те оздравявали и от неизлечими болести. Дарбата му достигала до там, че и бездетните се сдобивали с деца – нищо не можело да спре Божията сила в лицето на Св. Стелиан. На преклонна възраст в мир и святост Бог прибрал душата му.