Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

1 август – Начало на Богородичния пост

Богородичният пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. През двете седмици, в които той продължава, се подготвя празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородршд, чествани всяка година на 6 август и 15 август. По строгост на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък, когато се разрешават само сурови плодове и зеленчуци и несготвена храна. Във вторник и четвъртък вярващите се хранят само с варени храни без мазнина, а в събота и неделя се разрешава с растителното масло и вино. На Преображение Господне се разрешава риба, както и на Успение Богородично, ако се падне в сряда или петък.

6 август – Преображение Господне

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата му. Но той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Исус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение. Него слушайте.” Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в неговата Божествена природа. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. 

15 август – Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници, чества се и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

18 август – Успение на Св. Иван Рилски

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино в Осоговската планина. Живее е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г., където остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир. 

29 август – Отсичане главата на Св. Йоан Предтеча

На този ден е отсечена главата на Свети Йоан Кръстител. На този ден се спазва строг пост. В Евангелието пише, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него. Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.