Задушница
На Задушница в България почитаме мъртвите ни близки. На този ден молим Господ да прости греховете им и да ги приеме при себе си. На Задушница гробовете се прекадяват с тамян, пали се свещ и се оставят цветя – тамянът символизира чистата молитва, свещта – безсмъртната душа, а цветята – всички добродетелите на починалия.
На много места в България се вярва, че на Задушница покойниците идват на нашата трапеза, за да се нахранят и за това на масата обикновено се оставя празно място. Това е и причина първата глътка вино да се излее на земята, където се хвърля и първата хапка. Раздава се храна на близките, дошли на гроба на починалия, дори на непознати. Най-масово възприето е раздаването на варено подсладено жито, хляб и вино – символи на възкресението, тялото и кръвта на Христос. Раздадената храна не се оставя на гроба, тя служи на живите, за да си спомнят те с добро за починалия.
Задушница винаги е в събота, тъй като това е денят, определен от църквата за ден на покойните. Тогава, както и всяка събота от годината, в храмовете се прави богослужение с молитви за починалите.
Обредите на Задушница са строго определени, различават се единствено по някои детайли в зависимост от региона на България. На първо място, на гробовете се кади с тамян, който символизира молитвата, палят се свещи и се оставят цветя. Свещта символизира вярата, а пламъкът е символ на безсмъртието на душата, той осветява пътя и в отвъдното.
Църковният календар определя три големи Задушници, които през 2024 г. се падат на:
Задушница преди Великия пост или Голяма Задушница (9 март 2024 г.)
Задушница срещу Петдесетница или Черешова Задушница (22 юни 2024 г.)
Архангелова Задушница (3 ноември 2024 г.)
В някои краища на България правят Задушници и около други големи празници като Петковден, Димитровден, Тодоровден, Гергьовден и други.
Помени не се правят през първата седмица на Великия пост, от Лазарева събота до Томина неделя, от Игнажден до Ивановден.
Голяма Задушница
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помен в чест на душите на починалите. На следващия ден – Месни заговезни – се припомнят картини от деня на Страшния съд, а от следващия ден започват постите, предхождащи най-големия християнски празник Възкресение Христово.
За помена се приготвят варено подсладено жито, хляб и вино, а по-съвременните традиции включват и дребни сладки и соленки.
Черешова Задушница
В събота преди Петдесетница се извършва заупокойна панихида за душите на починалите, а народът нарича честването Черешова или Спасовска Задушница. Различното от другите Задушници е, че в някои части на страната, подобно на Великден, отново се боядисват червени яйца. В храната, която се раздава за помен на починалите, присъстват и череши, освен традиционните жито, хляб и вино. В народните вярвания Задушницата се нарича Черешова, защото първите череши се опитват, едва след като се раздадат за помен на покойниците.
На следващия ден е Петдесетница – петдесети ден след Великден, в който църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Отбелязва се и като денят, в който е създадена Христовата църква.
Архангелова Задушница
Това е последната за годината Задушница и тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден. В храмовете се прави обща панихида за починалите и се отправят молитви за душите им. Подобно на другите дни за помен на отишлите си близки гробът се прекадява с тамян, пали се свещ, украсява се с цветя, а на близките се раздава храна за помен.
Сред ритуалите на Задушница е и преливането на гроба с вино. След почистването му, най-възрастната жена прелива гроба.
Ако желаете съдействие за почистване на гробно място или провеждане на помен в Православен гробищен парк „Св. Архангел Михаил”, не се колебайте да се свържете с екипа и да научите условията за извършването на тази услуга!