На сънародниците ни, които живеят извън страната, ПГП "Св. Архангел Михаил" предлага цялостно съдействие не само по отношение наемането на място, но и при оформяне на документацията и транспортиране.

При смъртен случай и репатрация

1. За тъжното събитие трябва да се уведомят консулските служби в съответната страна. Консулът е този, който най-добре е запознат с местните закони, наясно е дали местната държава е сключила спогодба с българското Външно министерство за съставянето на смъртен акт. Ако съответната държава е парафирала документа, както например Германия, тогава смъртният акт се превежда, а подписът на преводача се заверява в МВнР. С държави като Италия обаче нямаме подписано подобно споразумение. Тогава смъртният акт трябва да бъде заверен с т.нар. апостил ( издава се от местната власт, оторизирана за целта). След това отново се превежда на български език и се легализира.

2. Задължително е българинът зад граница да се консултира с българска погребална агенция какво трябва да прави с тленните останки на починалия. „Бояна Парк София” АД предлага тази услуга денонощно и безплатно. Има значение при какви обстоятелства е станало събитието, ако е убийство или самоубийство става обект на прокуратурата, например).

3. Транспортът на тленните останки може да се извърши по суша, вода и въздух. Обикновено медицинските застраховки покриват репатрацията. Преди пътуване в чужбина застрахователят издава магнитна карта или картон с адреса и телефонния номер на компанията, която я обслужва при трагични събития. При такива ситуации застрахователят поема всички грижи по репатрацията. В някои държави част от тези разходи се поемат от общината. Преди това обаче трябва да бъде подадено заявление, че желаят тялото на починалия да бъде пренесено в България.

4. При репатрация е задължително да се съобразяват с местните закони. В Испания например са необходими 12 документа.

5. Ако тленните останки се местят в България години след трагичното събитие, то отново трябва да се подготви набор от документи. Той започва със заявление към управата на гробищния парк, където тялото е погребано. Пускат се подобни заявления и към общинските служби, както и към консулските служби. Те се свързват с оператора, който ще извърши репатрацията.
Когато се появи желание за репатрация, местните власти са тези, които посочват реда, по който ще бъдат издадени, обработени и препратени документите. Отново задължително има нужда от представяне на смъртен акт и санитарно разрешително.

6. Когато се прави заявка за репатрация и то по въздух, се изготвя товарителница. Тя е вид резервация и срещу нея се получава номер. Най-често допусканата грешка е, че като получател се посочват близки и роднини на починалия. Това предизвиква дискомфорт, тъй като те трябва да се явят на летището с личната си карта. За улеснение е достатъчно на получател да се впише погребалната фирма и нейния адрес и телефон. Това спестява изключително много време и улеснява близките и роднините.

7. Пренасяне на урни
От няколко години в Европа е прието, че пепелта от кремиран покойник, тъй като не съставлява санитарна опасност, може да бъде пренесена като ръчен багаж. Ако се пренася без придружител, трябва да се таксува като каргопратка с по-специална опаковка.