Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил"

1 февруари – Свети Трифон

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в област Фригия, Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса. Римският император Гордиан не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана – умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: “Никой не може да ме излекува, освен Трифон.” Императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат. Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим и тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест. Императорският дом се изпълнил с радост, а благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Свети мъченик Трифон Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Трифон бил бит и измъчван, а преди да отсекат главата му, застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление – да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.


2 февруари – Сретение Господне

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. В храма отишъл и праведния старец Симеон, който очаквал да види Христа. На Мария праведникът казал: “Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.


6 февруари – Свети Фотий

Православната църква почита Св. Фотий – той е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си. Той е Цариградски патриарх, бори се против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престо. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ – обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.


10 февруари – Голяма Задушница

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) се извършва помев в чест на душите на починалите. На следващия ден – Месни заговезни – се припомнят картини от деня на Страшния съд, а от следващия ден започват постите, предхождащи най-големия християнски празник Възкресение Христово.

За помена се приготвят варено подсладено жито, хляб и вино, а по-съвременните традиции включват и дребни сладки и соленки.


19 февруари – Неделя Месопустна

Месни заговезни или Неделя Месопустна е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Името на празника идва от това, че се заговява /пости/ с месни ястия. На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо.. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.

По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката и им носят дарове. Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирна Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. До Великден следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.


26 февруари – Неделя Сиропустна

Сирни Заговезни е свързан с началото на Великия пост, който предшества празника на празниците Господната пасха. Всеки един християнин е призован да участва в тези спасителни пости. Те са наречени Светата Четиридесетница, или Велики пости и са свързани с най-големия християнски празник Възкресение Христово. По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде много здрав през цялата година.