Православен гробищен парк "Св. Архангел Михаил"

2 май – Св. равноапостолен цар Борис-Михаил

На 2 май българската църква чества паметта на цар Борис-Михаил покръстител на българския народ. Той е наречен равноапостолен, защото неговото дело в България и на Балканите може да се сравни с делото на първите християнски апостоли.

Цар Борис е роден като езичник и се възкачва на престола през 852 г., когато дипломатическият натиск българското царство да приеме християнството се усилва. Накрая Борис се кръщава с цялото си семейство и болярите през 865 г.. Постепенно започва и покръстването на народа, а с това и неговото консолидиране в единна нация. Борис се отказва от ханската си титла и приема християнската „княз”, както и името на своя кръстител – византийския император Михаил. Цар Борис управлява до 889 г., но отново за кратко се връща на престола през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола по-малкия си син Симеон. Това, което цар Борис извоюва за българската църква, е независимост от византийската църква и държава, сплотяване на прабългари и славяни в една нация с обща религия, владетел и в последствие – език.

 

5 май – Св. Мъченица Ирина

Света мъченица Ирина е много почитана в древна Византия. Тя живяла в годините, когато 12-те апостоли разпространявали Словото Божие. Ирина била родена с името Пенелопа в знатно семейство, имала много учители. Станала образована и умна девойка, имало много кандидати за ръката й и баща й решил да я омъжи. Но той не знаел, че тя вече тайно е приела християнството от един от своите учители. В началото бил благосклонен, защото много я обичал, но като видял, че тя отказва да се омъжи и иска да посвети живота си на Бога, решил да я накаже. Каквито и наказания да измислял, Бог пазел Ирина и те се обръщали срещу баща й. Накрая той склонил да я изслуша и приел християнството заедно с цялото си домакинство. Ирина продължила да проповядва и много нейни съграждани се обърнали към християнството. Тя бил измъчвана от новия управител на града, но като по чудо винаги оставала невредима.

 

В първата неделя след Възкресение Христово, която през 2019 г. се пада на 5 май, почитаме паметта на апостол Тома, един от 12-те христови ученици. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръснал и се явявил на учениците си, Тома не повярвал, а казал „Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам”. Когато пред него се изправил Христос, той се обърнал към Тома с думите: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”.

Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е. Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.

 

6 май – Св. Георги Победоносец

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун. Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че бил християнин. По това време срещу всички християни се провеждали гонения.

Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Иисус Христос. Явил се в двореца в Никомидия и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни тежки мъчения. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ му се явил и само с допира на ръката си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.” Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача.

 

10 май – Възстановяване на Българската Патриаршия

На 10 май 2006 г. Светата ни Църква отбелязва едно паметно историческо събитие – възстановяването на Българската патриаршия. На този ден през 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран и интронизиран за пръв Български патриарх и Софийски митрополит на възстановената ни Патриаршия.

Хилядолетната българска история е изпълнена с много периоди и събития, довели до съдбовен прелом в нейния ход, а оттам и в бъдещото развитие на държавата ни. С особена яркост обаче се открояват онези от тях, които са положили основите на нашата духовност и с това са вписали във вечната летопис на времето принадлежността на българския народ към Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Българската Православна Църква се учредява с решение на Вселенския събор от 869 – 870 г., свикан в Константинопол. На 4 март 870 г. Съборът решава да се създаде Българска архиепископия, подчинена на Константинополската църква майка, тъй като тя извършва акта на покръстването. Според старобългарски паметник от Х век, за първи български архиепископ е определен Иосиф, който избира за свое седалище столицата Плиска. С преместването на столицата във Велики Преслав там се премества и архиепископската катедра.

Гибелта на Първото българско царство през 1018 г. е и първото голямо историческо изпитание за българския народ и неговата Църква. Като покорена страна България не може да запази патриаршеския статут на своята Църква. Тя е понижена в ранг на архиепископия със седалище в Охрид. Едва след 1231 г., при цар Иоан Асен Втори настъпва благоприятното време за възстановяването на Българската патриаршия. На специален събор в Лампсак през 1235 г. тържествено се обявява независимостта на Българската църква и възстановяването на нейното патриаршеско достойнство, признато още през 927 г. Българската Патриаршия е оглавена от новоизбрания и утвърден от Константинополския патриарх Герман Втори патриарх Иоаким Първи. С унищожаването на Българското царство, около 1401 г. Българската православна църква загубва своята независимост и в канонично отношение става подчинена на Константинополската патриаршия. Падането на България под турско робство съществено променя ролята и мястото на вярата и Църквата в живота на българския народ. Именно през този период религиозната принадлежност започва да се отъждествява с народностната, българската принадлежност. Утвърждаването на християнската вяра за най-характерен белег на българската народност неминуемо довежда и до засилване ролята на Православната църква, като основен фактор за поддържане на народностния дух и самосъзнание. Въпреки липсата на държавна и църковна организация, въпреки унищожените стотици храмове и манастири, българското духовенство остава стожер и духовен водач на своя народ.

 

11 май – Св. Св. Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий са братя, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи. За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени теехни апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която служи за писменост на езика староцърковен славянски. Азбуката кирилица, създадена на основата на тази глаголица, се използва и до днес. Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език  и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

 

21 май – Св. Св. Константин и Елена

Православната църква почита паметта на Св. Св. Константин и Елена. Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Църквата празнува в негова чест и в чест на майка му Елена на 21 май. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост. Майката Елена много преди сина си приела христовата вяра. В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите й в един гроб със сина й. За лечителската сила на тленните й останки православният свят разказва чудеса. За всичките заслуги на майката и сина към християнството църквата празнува в тяхна чест на 21 май.

Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.